Beitrag zur Theorie des individuellen Sparens

Foundations of contemporary economics: Heinrich von Stackelberg on market structure

“…577). Със своята докторска дисертация "Основи на чистата теория на разходите" (Stackelberg, 1932) Щакелберг успява да доразвие икономическата теория в тази насока. Подходът му към домакинството и фирмата не се свежда единствено до максимизирането на доходите и съответно на печалбата.…”

“…Щакелберг извежда икономическата си теория на разходите, базирайки се на някои концепции на Ойген Шмаленбах (Stackelberg, 1932). Използваната от Щакелберг функция на разходите отразява нарастващата и намаляващата възвръщаемост в производството.…”

“…Монографията на Щакелберг от 1932 г. е новаторска и основополагаща, но за десетилетия остава незабелязана от икономическия мейнстрийм, който по онова време е фокусиран върху теорията на общото равновесие. Причина за това е и закъснелият превод на монографията на английски език (Stackelberg, 1932(Stackelberg, , 2014. Теорията на многопродуктовата фирма навлиза като централна тема в областта на индустриалната икономика едва през 70-те години на миналия век, а значението на Щакелберг в тази област дълго време остава пренебрегнато (Baumgärtner, 2001).…”

“…Егберт, Седларски, 2020), а приносът на Щакелберг се отнася към теорията на олигополните пазари. Неговата монография "Форми на пазара и равновесие" (Stackelberg, 1934) се отличава с много по-голяма математическа задълбоченост, отколкото трудовете на Робинсън и Чембърлейн. Въпреки че почти веднага тя получава отлични рецензии на английски език (Hicks, 1935;Kaldor, 1936;Leontief, 1936), първият ѝ превод от немски на английски е издаден едва през 2011 г.…”

“…Той признава значението на конкуренцията за икономическите процеси, но смята, че свободното действие на пазарите невинаги води до ефективни равновесни състояния. С времето Щакелберг извървява пътя от защитник на контролираното от дър-жавата стопанство -по примера на фашистка Италия (Stackelberg, 1934), до последователен привърженик на пазарната икономика и разгорещен критик на плановото стопанство (Stackelberg, 1943) (вж. Niehans, 1992.…”