Цел: Да представим нашия опит в хирургичното лечение на пациенти с посттравматични промени в нормалната структура и функция на клепачите, орбитата и периорбиталната зона. Да опишем разнообразни реконструктивни техники и подходи, използвани при пациентите с този тип увреди. Методи: Представяме 17 пациенти на средна възраст 36 години (от 9 до 64 години); 5 жени и 12 мъже, претърпели хирургично лечение по повод посттравматични промени в областта на клепачите, орбитата и периорбиталната зона, за периода от март 2015 до април 2018. При петнадесет от представените пациенти наблюдаваните промени са посттравматични (давност на травмата от 15 години до 4 дни), като пациентите са били подложени на първична обработка и лечение в други звена, а проведените предходни оперативни интервенции често са били повече от една. Само при двама от представените 17 пациенти, осъществената от нас хирургична обработка е била първична. В един от описаните случаи, травмата на клепачите, орбитата и периорбиталната зона е била съчетана с увреждане на булба. В останалите-увредите ангажират само меките тъкани. В зависимост от наблюдаваните увреждания и зоните, които те ангажират, пациентите са разделени на четири основни групи: травматични промени в орбитата-2 пациенти; посттравматични цикатрициални промени на клепачите-12 пациенти (5 с цикатрициален ектропион и 7 с цикатрициален ентропион и трихиаза); посттравматична птоза-1 пациент, и разкъсно-контузни рани на клепача с ангажиране на слъзните каналикули-2 пациенти. Всички пациенти бяха подложени на хирургично лечение с използване на разнообразни реконструктивни техники. В три от случаите се наложи провеждане на операция на втори етап. Резултати: При всички пациенти постигнахме задоволителни естетични резултати. Постоперативно се възстанови нормалното положение на клепачите и тъканите от периорбиталната зона, което осигури протекция на очната повърхност и намаляване на оплакванията на пациентите. Заключение: Корекцията на посттравматичните промени често е предизвикателство за окулопластичните хирурзи. То изисква използването на разнообразни реконструктивни техники и методи, демонстрирани в нашето проучване. Постигането на добър резултат обаче е от важно значение за функционалната и социална рехабилитация на пациенти с подобни проблеми.