Immediate Therapeutic Outcomes and Medium-term Follow-up of Percutaneous Balloon Pulmonary Valvuloplasty in Infants with Pulmonary Valve Stenosis

Abstract

Background:Percutaneous balloon pulmonary valvuloplasty (PBPV) is the preferred therapy for pulmonary valve stenosis (PVS). This study retrospectively reviewed recent PBPV outcomes in infants with PVS. The aim of this study was to evaluate factors associated with immediate therapeutic outcomes and restenosis during medium-term follow-up.Methods:The study included 158 infants with PVS who underwent PBPV from January 2009 to July 2015. Demographic characteristics and patient records were reviewed, including detailed hospitalization parameters, hemodynamic data before and immediately after balloon dilation, cineangiograms, and echocardiograms before PBPV and at each follow-up. All procedures were performed by more than two experienced operators.Results:Immediately after balloon dilation, the pressure gradient across the pulmonary valve decreased from 73.09 ± 21.89 mmHg (range: 43–151 mmHg) to 24.49 ± 17.00 mmHg (range: 3–92 mmHg; P < 0.001) and the right ventricular systolic pressure decreased from 95.34 ± 23.44 mmHg (range: 60–174 mmHg) to 52.07 ± 18.89 mmHg (range: 22–134 mmHg; P < 0.001). Residual transvalvular pressure gradients of 67.31 ± 15.19 mmHg (range: 50–92 mmHg) were found in 8.2% of patients, indicating poor therapeutic effects; 6.4% of patients had variable-staged restenosis at follow-up and 3.8% underwent reintervention by balloon dilation or surgical repairs. Further analysis demonstrated that the balloon/annulus ratio showed statistically significant differences (P < 0.05) among groups with different therapeutic effects and between the restenosis and no-stenosis groups. Binary logistic regression analysis further revealed that higher balloon/annulus ratio (odds ratio: 0.005, 95% confidence interval: 0–0.39) was an independent protective factor for restenosis. The rate of severe complications was 1.9%.Conclusions:PBPV is a definitive therapy for infants with PVS based on its effectiveness, feasibility, and safety. Restenosis upon medium-term follow-up is relatively rare.

Effectiveness and safety of balloon pulmonary valvuloplasty in newborns and infants

“…Вторият проблем е възможността за успешно позициониране на балон с подходящ размер, особено в случаите с много тежка стеноза и минимален ефективен клапен отвор. Тогава сме предпочитали БПВП да започне с нископрофилен балон и последващо увеличаване на размера до получаване на оптимален резултат, осъществено от нас при 2 новородени, подкрепено и от други автори [6,8,12,14,[19][20][21]24].…”

“…Изолираната клапна пулмонална стеноза (КПС) в детската възраст се среща с честота 8-10% от всички вродени сърдечни малформации (ВСМ) [8,20]. От морфологична гледна точка тя e типична КПС, с леко задебелени платна и срастване по комисурите (80-90%) и КПС в рамките на дисплазия на клапата [17,20].…”

“…При всички деца точната диагноза и степента на стеноза са определени с клиничен преглед и неинвазивни изследвания: електрокардиограма (ЕКГ), рентген и ехокардиография (ЕхоКГ). При подбора на пациентите сме се основали на общоприетите за интервенция критерии -пиков доплеров градиент в покой ≥ 40 mm Hg, ЕхоКГ данни за хипертрофия на дясна камера (ДК), ЕКГ данни за тензионно обременяване на ДК или критично протичащи форми в периода на новороденото, където градиентът на налягане не е надежден критерий [5,7,8]. Тежестта на КПС извън периода на новороденото сме оценили според измерения пиков доплеров градиент: високостепенна -при градиент ≥ 70 mm Hg, и средностепенна -при градиент от 40 mm Hg до 69 mm Hg [7,8].…”

“…При подбора на пациентите сме се основали на общоприетите за интервенция критерии -пиков доплеров градиент в покой ≥ 40 mm Hg, ЕхоКГ данни за хипертрофия на дясна камера (ДК), ЕКГ данни за тензионно обременяване на ДК или критично протичащи форми в периода на новороденото, където градиентът на налягане не е надежден критерий [5,7,8]. Тежестта на КПС извън периода на новороденото сме оценили според измерения пиков доплеров градиент: високостепенна -при градиент ≥ 70 mm Hg, и средностепенна -при градиент от 40 mm Hg до 69 mm Hg [7,8]. За критична КПС сме приели възраст под 28 дни, супрасистемно налягане в ДК, дясно-ляв шънт през ФО, водещ до артериална хипоксемия и зависима от проходимостта на АК белодробна циркулация [5,16,20].…”

“…Тя е резултат от ДК хипертрофия преди валвулопластиката вследствие на тежката клапна стеноза и се засилва след дезобструкцията поради спазъм на инфундибулума. В повечето случаи е динамична и изчезва спонтанно след 3-6 месеца, успоредно с обратното развитие на ДК хипертрофия [4,8,17,19,[21][22][23]. Това дава основание да приемем, че инвазивно измереният непосредствен градиент е неинформативен критерий за оценка на ефективността, особено при постигнато пълно изглаждане на прищъпването на балона, и не изключва подобряване на резултата в хода на проследяването.…”