Purpose: The purpose of this study was to determine the presence of dry eye disease and possible treatment options in patients with obstructive sleep apnea and continuous positive airway pressure. Materials and methods: A total of 72 patients (midlife age) with obstructive sleep apnea and continuous positive airway pressure therapy underwent a comprehensive eye examination. Fluorescein staining of the anterior ocular surface and tear break-up test were performed. All of the patients who were diagnosed with dry eye disease received personalized therapy. One month later, re-examination was performed using the same methodology and clinical settings. Results: On the first examination, 48 of 72 patients (66.67%) were diagnosed with dry eye disease. Floppy eyelid syndrome was reported in 26 patients (54.17%) with dry eye disease. The treatment of 40 patients included artificial tear supplements during the day in combination with high-viscosity topical gels before bedtime. In more severe cases (10.42% of all participants), the application of bandage contact lenses for 3 months was necessary. Because of excessive lid laxity, surgical reconstruction of the eyelids was performed in three patients (6.25%). Conclusions: A multidisciplinary approach is essential for obstructive sleep apnea. Practitioners from different specialties must be well acquainted with risk factors, signs, and symptoms. The early detection of dry eye disease in patients with obstructive sleep apnea and appropriate treatments are important for improving the quality of life in this patient group.

Катедра по очни болести и зрителни науки, Факултет по медицина, Медицински университет-Варна Научен ръководител: проф. д-р Христина Групчева, д.м.н., FEBO, FICO(Hon), FBCLA, FIACLE; Катедра по очни болести и зрителни науки, Факултет по медицина, Медицински университет-Варна

Deaf-blindness is a serious disability, which affects all aspects of life. The most common condition combining deafness and blindness is the Usher syndrome (USH), which is traditionally divided into three major clinical subtypes, including Usher syndrome type 1, Usher syndrome type 2, and Usher syndrome type 3. The frequency of USH occurrence is often undervalued. To date, five genes for USH1 have been identified, three genes are involved in USH2, and one gene in USH3. In summary, USH can be a multisensory impairment associated with hearing impairment, progressive retinal degeneration, and vestibular dysfunction. Management of these patients requires interdisciplinary approach and collaboration.

Въведение: Катарактата остава водеща причина за слепота, като обхваща половината (51%) от всички случаи в световен мащаб. Операцията по повод катаракта е най-често провежданата хирургична процедура в много развити страни. В научната литература липсват достатъчно статистически данни относно това заболяване на територията на Република България и това наложи извършването на настоящото проучване. Методи: Проучването е проведено в базата на Катедрата по очни болести и зрителни науки към Медицински университет-Варна. Бяха обработени документи на всички пациенти, оперирани от катаракта за период от една година. От данните на пациентите е извлечена информация относно пол, възраст, населено място, образование, социален статус. Специфичната информация обхвана зрителна острота за далеч при прием, оптична сила и вид на имплантираната вътреочна леща (ВОЛ), както и придружаващи заболявания. Резултати: От всички извършени хирургични интервенции за период от една година в регионално специализирано лечебно заведение, 49.9% са по повод на катаракта. Най-възрастният опериран пациент е на 92 години, а най-младият на 2 години, като бе определена медиана, равняваща се на 72 години. От всички пациенти, включени в проучването, тези от женски пол представляват 61.1%, а от мъжки-38.9%. По отношение на местожителство 83.8% от всички пациенти са жители на градове, 16.1%-на села в България, а 0.1% са чужденци. Пенсионираните участници се равняват на 88,6%, работоспособните на 10,5%, а 0,9% съобщават, че са били безработни към момента на операцията. От всички оперирани очи 50.9% са десни, а 49.1% леви. Средната зрителна острота при прием е била 0.2. Медианата на диоптричната сила на имплантираните лещи е 21.5 D, като лещи с такъв диоптър са имплантирани на 10.3% от цялата група. На 3% от включените в проучването пациенти не е била имплантирана ВОЛ. Установи се слаба негативна статистически значима корелация между възрастта при извършване на интервенцията и населеното място, според която населението от селата прибягва до катарактална хирургия в по-напреднала възраст спрямо това в градовете. Заключение: Катарактата е социалнозначимо заболяване, водещо до нарушено качество на живот и основна причина за обратима слепота. Установените резултати демонстрират някои негативни тенденции, асоциирани със социоикономическия статус на страната, както и културните и демографски особености на популацията.