The aim of this study was to compare two different methods for evaluation of alveolar bone resorption after the socket preservation procedure. In the current study, 9 patients with a total of nine teeth indicated for extraction were included. Patients received alveolar ridge preservation with allograft (BoneAlbumin™, OrthoSera Dental, Gyor, Hungary) or Platelet-Rich fibrin (PRF). CBCT (Planmeca ProMax 3D, Helsinki, Finland), was taken at 1 week and 4 months after the socket preservation procedure. A 3D scan, obtained with Trios (3Shape, Copenhagen, Denmark) of the alveolar bone of the surgical site and the adjacent teeth at the place of extraction was performed during the surgical procedure, immediately after the graft placement in the alveolar socket, and after 4 months. Virtual study models were generated using the three-dimensional file processing software “Meshlab” (ISTI—CNR Rome Italy). The changes of alveolar height and width were measured and analyzed. Results were taken from both methods. Radiographic examination revealed that the average value of horizontal resorption is 0.6–2.4 mm, and vertical resorption is 0.46–2.8 mm. On virtual models, the average value for horizontal resorption is 1.92–3.64 mm, the vertical resorption value is 0.95–2.10 mm. The Trios intraoral scan can provide non-invasive and more accurate quantitative insights into the dimensional changes in the alveolar ridge after the bone remodeling process. More research is needed for verification of these results.

Мандибуларните огнестрелни наранявания са естетически и функционално опустошителни, причинявайки счупени фрактури и разрушаване на съседна тъкан в зависимост от габарита на оръжието. В настоящата статия представяме случай пациент на 46 години, който постъпва по спешност, след опит за самоубийство с преправен газов пистолет. Пациентът е произвел изстрел в областта на брадата на долната челюст Направената обзорна рентгенография на череп – анфас профил се установи фрактура на ментум мандибуле с фрагментиране. Интраорално бе поставена и интермаксиларна фиксация, чрез поставянето на стандартни шини по Василев и мека фиксация. На 3-тия ден след операцията е направена контролна графия да се прецени стабилността на фиксацията и стабилизацията.

Медикаментозно-индуцираната остеонекроза на челюстта (МИОНЧ) е сериозна нежелана реакция на антирезорбционни и антиангиогенни агенти. Това е потенциално болезнено и инвалидизиращо състояние, което може значително да повлияе на качеството на живот на пациентите. В настоящия доклад представяме случай на 67-годишна пациентка, която през 2014 г. е диагностицирана с карцином на лява млечна жлеза. През 2015 г. са открити разсейки по костите и пациентката започва се терапия с denosumab и zoledronic acid. След екстракция на зъб през 2016 г. се оголва костта на долната челюст и се диагностицира остеонекроза. Пациентката постъпва в Клиниката по лицево-челюстна хирургия за лечение в гр. Пловдив, където й е направено компютърна томография на долна челюст, след което е подложена на лечение с богат на тромбоцити фибрин (PRF). След извършване на хемостаза бе поставен PRF и раната се заши плътно. Пациентката бе проследена в рамките на 1 г. и се установиха много добри резултати по отношение на меките тъкани и костта, на мястото на остеонекротичното огнище. Въз основа на изводите в литературата и в случая, описан тук, може да се заключи, че употребата на PRF трябва да се има предвид при лечението на пациенти с МИОНЧ.

Представяне на случай на рецидив на epulis gigantocellularis. Оплакванията на пациента са кървене, болезненост и неудобство при хранене и говор. Установена е екзофитна формация, която е ексцизирана без екстракция на ангажираните зъби. Последва рецидив, след проведената ексцизия и екстракции на зъбите в съседство оперативното поле е спокойно.

Ангиолипомите са редки доброкачествени липоматозни лезии, които се различават от липома по характерната им хистология, състояща се от зрели адипоцити и видни, пролиферирани, тънкостенни кръвоносни съдове. Те се срещат преди пубертета или при млади възрастни и обикновено се представят като множество, болезнени, бавно растящи, малки възли, разположени в подкожната тъкан на предмишницата или лактите. Въпреки че могат да се видят навсякъде по тялото, те рядко се срещат в областта на главата и шията. Лечението на ангиолипомите изисква пълно хирургично изрязване. В настоящия доклад описваме рядък случай на ангиолипом на задната част на главата при жена на 65-годишна възраст.