Injuries to the knee complex are one of the most common. In the world, physical therapeutic programs are being applied, adapted to the adequate recovery of patients, including athletes with such pathology. There are well-established physical therapeutic methodologies in accordance with the rehabilitation potential and the needs of the athletes, as in some of the cases of incorrect rehabilitation or their early return to sports activity, recurrences happen. This imposes the development of prevention strategies involving multidisciplinary teams between which there is a systematical exchange of information about the athlete's condition in order to prevent soft tissue damage or to reduce the risk of relapses. In this team, a key unit in the preparation of the preventive program for optimal fitness, performance and reduction of the risk of soft tissue injuries, is the physical therapist who is the main member of the multidisciplinary team.The aim of this article is to present the most common physical therapeutic means for the prevention of injuries in the area of the knee complex.

Rehabilitation training centre and university centre of east medicine at the medical university of varna Резюме: Нарастването на хронично полиморбидно болните пациенти определено се свързва с напредъка на конвенционалната медицина и увеличаване на преживяемостта. Това поставя множество предизвикателства пред традиционните методи на лечение, които несъмнено имат своето място в острите и декомпенсирани стадии на заболяването. Дългият живот с полиморбидно хронично състояние води до инвалидност и ниско качество на живот. Пациентите са принудени да се обърнат и да потърсят други средства, които да спомогнат за връщането им към активен и самостоятелен живот. В лицето на неконвенционалната терапия те намират широк набор от методи за цялостно въздействие върху трите компонента на здравето, при това с незначителни и бързопреходни странични явления. Очакванията на гражданите и обществото в следващите години неизбежно ще бъдат обърнати към неконвенционалните методи на лечение като една възможност за подобряване на холистичното здраве. Българското законодателство задължава някои от неконвенционалните методи на холистичната терапия да се практикуват само от лекари, преминали обучение и придобили правоспособност за тяхното приложение. Изследванията показват, че е необходимо спешно да се преработи наредбата с оглед адаптирането ѝ към последните промени в Закона за здравето, за да се посрещнат потребностите на хронично болните пациенти.

No abstract

No abstract

No abstract