Представяме клиничен случай на пациент, диагностициран на 9-годишна възраст с неврофибром на плексус брахиалис. Целта е проследяване на диагностично-терапевтичните процедури на мултидисциплинарния екип с акцент върху ефективността на физиотерапията за пълноценното възстановяване. Комплицираността на патологията изисква колаборация в мултидисциплинарен екип, като акцентът е ролята на физиотерапията и рехабилитацията в него за възстановяването на пациента. Чрез магнитно-резонансна томография се визуализира туморна формация в шиен отдел, отстранена хирургично, след проведени четири курса физиотерапия пълният обем на активни движения в съответните стави се възстановява. В резултат на ранно започната, комплексна и индивидуално насочена физиотерапия и рехабилитация след оперативната интервенция се постига пълното възстановяване на пациента.
Миастения гравис (МГ) е прототипно автоимунно заболяване, което води до характерна уморяемост и слабост на очедвигателните, булбарните и дихателните мускули, както и на мускулите на тялото и крайниците. В зависимост от засегнатата мускулна група МГ се дели на очна и генерализирана форма. За отчитане тежестта на заболяването най-често се използва модифицираната скала на Osserman. В зависимост от възрастта на отключване на симптомите се наблюдава МГ при възрастни, ювенилна МГ и вродени миастенни синдроми.
Изучаването на епидемиологията на МГ е важна задача, защото поставянето на диагнозата налага мултидисциплинарно сътрудничество между медицински специалисти от различни области. Пациентската популация при МГ е разнородна по възраст, като при възрастните пациенти често се наблюдават коморбидности. Сериозната прогноза на МГ изисква прецизно и обширно изучаване на тази патология.
Настоящата публикация има за цел да анализира епидемиологичните данни за МГ, да представи оценка за разпространението на МГ в България, както и да опише пътя на пациента с акцент върху ключови моменти и проблемни области.