Васкулитът е системно заболяване със засягане стените на кръвоносните съдове от възпалителен процес. Етиологията на заболяването е най-често имуно-алергична, но отключващите фактори и патогенетични механизми са разнообразни и не винаги могат да бъдат уточнени. Диагностицирането допълнително се затруднява от пъстрата хистологична картина, характера на инфилтрата и типа на засегнатите съдове. Поради тези причини липсва и единна общоприета класификация на васкулитите. За разнообразието в етиологичните форми на заболяването свидетелства представеният от нас клиничен случай.

Бронхиалната астма е сред най-често срещаните алергични болести. Причините за заболяването, както и патогенетичните механизми са разнообразни. Нерядко се наблюдават и случаи с професионална етиология. Спектърът от фактори на работната среда, които могат да отключат и поддържат алергичното белодробно възпаление, също се отличават с изключително разнообразие. Някои професионални алергени се срещат много рядко, а ролята на други все още не е докрай проучена. Поради тази причина случаят, който представяме, е уникален за клиничната практика.

Ангионевротичният оток е често срещано заболяване (15-20% от населението), предизвикващо се от множество етиологични фактори. Клинично се манифестира с едем на дълбоките дермални и субдермални слоеве, понякога съпътстван от сърбеж. Наследственият ангиоедем (НАЕ) е рядко заболяване (1:50000), което е фенотипен израз на наследствен дефицит на С1-естеразния инхибитор. Заболяването се унаследява по автозомно доминантен тип. Активиране на протеазите от системата на комплемента води до образуване на медиатори, които увеличават съдовата пропускливост с клиника на оток по кожата, меките тъкани и вътрешните органи. При първа изява на отока независимо от неговата етиология, винаги трябва да се има предвид и НАЕ. Това налага неговото изключване с утвърдените за целта имунологични изследвания. Не рядко в практиката ангиодемът е вторичен, а етиологията му е комплексна. В тези случаи следва да се имат предвид редица фактори, които едновременно или последователно биха могли да отключат клиничната изява на заболяването. Такъв е представеният от нас случай.