Mедикаментозният метод за прекъсване на ранна бременност започва с идентифицирането на простагландините. През 70-те години много от развитите държави легализират аборта, което води и до развитието и активното прилагане на тази здравна технология в световен мащаб. Във фармакоикономическия анализ е използван методът разход-минимум, като се сравняват разходите по прекъсване на бременност на два от най-популярните протокола и режима на дозировка с наличните към момента на проучването на българския пазар лекарствени продукти и разходите при класически аборт. Отчетени са и вероятностите за евентуални усложнения. При еквивалентна ефикасност на двете процедури, прилагането на анализ от типа разход-минимум (CMA) е подходящ и логичен избор. Проведеният анализ установява, че медикаментозното прекъсване на бременността по протокола на Европейска лекарствена агенция (ЕМА) (Mifepristone 600mg + Misoprostol 400mcg) е с малко по-висок разход за пациент в сравнение с хирургичния аборт, ако процедурата се извършва през първия триместър на бременността (∆Разходи=+10,61лв.) и води до спестен разход за пациент по време на втория триместър на бременността (∆Разходи=-90,96лв.). Медикаментозното прекъсване на бременността по протокола на СЗО води до спестен разход на пациент в сравнение с хирургичния аборт, независимо от периода на бременността, в който се извършва процедурата (∆Разходи =-50,43лв в първи триместър и ∆Разходи =-156,60 във втория триместър). Медикаментозното прекъсване на бременността е неинвазивно, високо ефективно и безопасно, наподобявайки естествения механизъм на спонтанния аборт, като в повечето случаи води до спестяване на разходи и може да се разглежда като реална алтернатива на класическия хирургичен аборт.