Въпреки отбелязания напредък незадоволителните резултати в нарастващата популация от диализни пациенти показват, че подобрената грижа за пациента все още не е достатъчна за повишаване на преживяемостта и постигнатото качество на живот. Продължава да е актуален въпросът за необходимостта от подобряване на хемодиализните терапии, който е обект на изследване и дискусии от дълги години. Диализната адекватност и необходимостта от нейното количествено измерване е обект на дискусии още от зората на хемодиализното лечение. Трябва да се има предвид, че нейното най-често мониториране се осъществява веднъж месечно, а по стандартите в някои страни на всеки три месеца и въз основа на получената стойност за съответната диализна сесия се приема, че резултатът е представителен за урейния клирънс на цялото диализно предписание. Измерването на диализната адекватност вече е постижимо за всяка диализна сесия, без необходимост от допълнителни кръвни изследвания, като резултатите са достъпни в реално време чрез използването на методиката йонна диализа, която регистрира разликата в натриевата йонна проводимост на входа и изхода на диализатора, съответстваща на доставената диализна доза. В Клиниката по нефрология и диализа към УМБАЛ "Света Марина" -Варна, при 32-ма пациенти на хрониодиализа за период от една година бяха осъществени общо 128 измервания на доставената диализна доза чрез йонна диализа и класическо урейно-кинетично моделиране с цел оценка на надеждността и сравнимостта на двете методики, както и разработване на нови терапевтични стратегии с оглед подобрен резултат.