Целта на изследването е да се представят основни елементи от типологичния анализ на комплементните изречения в български език, като се изходи от някои традиционно използвани конвенции и се предложи класификация, която се основава на вида на семантичните отношения между простите изречения. Последователно са разгледани начините за изразяване на релациите има комплемент -е комплемент на на лексикално, морфологично, синтактично, семантично и структурно равнище във връзка с: наличието на комплементизатор; интерпретацията на темпоралните характеристики на подчинения предикат в зависимост от темпоралните характеристики на главния; задължително словоредно разместване по отношение на каноничната структура; наличието на зависима интерпретацията на субекта на подчинения предикат от аргумент към главния предикат и редукцията на синтактичната структура на комплемента. Ключови думи: комплементност, семантични релации, лексикална маркираност, структурна маркираност 1. [Ще отида там] и [ще разговарям с един приятел]. 1 2. [Приемете го] или [го отхвърлете].