Pattern of use of the laryngeal mask airway

Hughes, J. A.; Gataure, P. S.

doi:10.1111/j.1365-2044.1992.tb02183.x

Cited by 5 publications

(3 citation statements)

References 0 publications

Supporting

Mentioning

Contrasting

Unclassified

Order By: Relevance

“…The incidence of regurgitation is likely to increase with the duration of anesthesia [10]. As a result, anesthesiologists avoid using LMA during prolonged, controlled ventilation [11]. Eighty percent of our patients underwent a prolonged operation of over show that the G-tube guide is attached to the LMA so that there is the least projection 2 h, and such operations have been reported to have a higher incidence of regurgitation [5].…”

Section: Discussionmentioning

confidence: 96%

Gastric tube guide-equipped laryngeal mask airway

Tokumine

Iha

Okuda

et al. 2000

Journal of Anesthesia

View full text Add to dashboard Cite

Section: Discussionmentioning

confidence: 96%

Gastric tube guide-equipped laryngeal mask airway

Tokumine

Iha

Okuda

et al. 2000

Journal of Anesthesia

View full text Add to dashboard Cite

“…In Great Britain, the device has replaced the endotracheal tube for airway management in approximately 50 percent of patients undergoing surgery, especially those in ambulatory units. 138,139 Use of the laryngealmask airway eliminates the need for laryngoscopy and intubation of the trachea. The device can be used for neonatal resuscitation without intubation and can also be used to maintain a patent airway without the need for mask ventilation.…”

Section: Airway Managementmentioning

confidence: 99%

Anesthesiology

Ra¹,

Sh²

1997

N Engl J Med

View full text Add to dashboard Cite

Local anesthetics can be administered by local or regional injection to provide anesthesia during surgery. Regional injection of local anesthetics is used for major nerve block and for spinal (subarachnoid) or epidural block. Although local anesthetics are among the most widely used anesthetic agents and have a good record of clinical safety, questions about their toxicity have recently been raised.The amide local anesthetics (lidocaine, mepivacaine, and bupivacaine) have replaced the esters (e.g., procaine) because of their stability and the fact that they do not cause allergic reactions. Because of its high lipid solubility and high affinity for nonspecific protein-binding sites, bupivacaine has a much longer duration of action than the other amides. However, the avid binding of bupivacaine to nonspecific cardiac protein-binding sites after an unintentional intravenous injection may lead to profound myocardial depression and intractable cardiac arrest. With other amides, such as lidocaine, central nervous system effects after an excessive dose or an unintended intravenous injection occur at a much lower blood level (8 to 10 m g per milliliter) than that associated with cardiovascular toxic effects (20 m g per milliliter). Central nervous system toxic effects caused by local anesthetics can be controlled with the intravenous administration of benzodiazepines (midazolam or diazepam) or thiobarbiturates (thiopental) and protection of the patient's airway and management of ventilation. Toxic effects in the central nervous system and cardiovascular system occur at the same blood level of bupivacaine (3 to 5 m g per milliliter). Prolonged resuscitation and repeated administration of epinephrine may not restore cardiac function. Reports of profound cardiovascular depression have been associated, for the most part, with the use of a higher concentration of bupivacaine (0.75 percent). Consequently, this concentration is not recommended for routine use.Ropivacaine is a new amide local anesthetic with a duration of action similar to that of bupivacaine. 101 Its pharmacokinetic properties are also similar to those of bupivacaine, 102 although ropivacaine is less lipid-soluble and therefore less potent. Stereoisomerism is not present with ropivacaine but is present with bupivacaine. The R (rectus) isomer of bupivacaine stays in the sodium channel for a prolonged period, which may result in cardiotoxic effects. 103 The S (sinister) isomer of bupivacaine stays in the cardiac sodium channel for a shorter period. Thus, it is hypothesized that ropivacaine has clinical pharmacologic characteristics similar to those of bupivacaine but without cardiotoxic effects. This hypothesis is supported by studies of isolated perfused rabbit hearts, which have shown that bupivacaine has stronger cardiodepressant and arrhythmogenic effects than either lidocaine or ropivacaine. 104 Lidocaine has been used for spinal and epidural anesthesia for decades because of the rapid onset and predictable duration of its action. Recent modifications of t...

show abstract

“…Оперативните интервенции с продължителност над 2 часа са свързани с по-голяма честота на регургитация и аспирация 84 . Изследване, проведено във Великобритания, показва, че 60% от анестезиолозите избягват употребата на ларингеална маска при продължителни операции 85 . При пациенти с нисък къмплайънс на белия дроб и повишена резистентност на дихателните пътища не се препоръчва употребата на ларингеална маска.…”

unclassified

Laryngeal Mask or Endotracheal Intubation in Patients with Laryngeal Carcinoma

Marinov

Belitova

Popov³

et al. 2018

International Bulletin of Otorhinolaryngology

View full text Add to dashboard Cite

РезюмеТеоретични основи: наличието на ларингеален карцином налага прецизна оценка за възможността за осъществяване на ендотрахеална интубация. Трудната интубация изисква изготвянето на предварителен план за осъществяване на вентилация, ако интубацията се окаже невъзможна. Успешна употреба на супраглотични устройства се описва от някои автори, когато се очаква трудна интубация. От друга страна, неправилната употреба на същите може да доведе до тежки усложнения. Целта на обзора е да характеризира преимуществата и проблемите при осигуряване проходимост на ГДП при пациенти с карцином на ларинкса посредством ларингеална маска и ендотрахеална тръба. Резултати: при използването на ларингеална маска мъртвото пространство е по-голямо, отколкото при ендотрахеална интубация. При ендотрахеална интубация се повишава резистентността при вентилацията поради намаляване на диаметъра на дихателния път и рефлексната констрикция на дихателните пътища. При употребата на ларингеална маска се създава по-малко увеличение на резистентността, поради по-големия диаметър на тръбата на устройството в сравнение с ендотрахеалната тръба, освен това не се осъществява директно дразнене върху трахеята. Повишаването на артериалното налягане и сърдечната честота след въвеждането на ларингеалната маска е по-малко, отколкото при ендотрахеалната интубация. Вътреочното налягане се повишава в по-малка степен след въвеждане на ларингеалната маска в сравнение с ендотрахеалната интубация. Тонусът на долния езофагеален сфинктер може да бъде понижен при работа с ларингеална маска в сравнение с ендотрахеалната тръба. Не съществува консенсус за употребата на ларингеалната маска при туморни образувания в областта на ларинкса и шията. Изводи: в заключение можем да отбележим, че техниката за осъществяване на вентилация, използвана при различна степен на обструкция на горните дихателни пътища, остава дискутабилна.

show abstract

Pattern of use of the laryngeal mask airway

Abstract: Correspondence early mobilisation, alimentation and ambulation even after operations on the chest, loin or upper abdomen. References

Cited by 5 publications

References 0 publications

Gastric tube guide-equipped laryngeal mask airway

Gastric tube guide-equipped laryngeal mask airway

Anesthesiology

Laryngeal Mask or Endotracheal Intubation in Patients with Laryngeal Carcinoma

Contact Info

Product

Resources

About