Syntactic Realization of Stative Predicates in Bulgarian (Towards a Lexical Meaning Ontology)

Abstract

This study deals with the syntactic features of predicates describing stative eventualities. We present an overview of the possibilities for syntactic realization of verbal arguments within a framework of a semantic (thematic) classification of Bulgarian verbs based on their primary lexical meanings. Following the main principles of Role and Reference Grammar (RRG), we test the hypothesis that predicates belonging to a given thematic group have similar syntactic behavior. The analysis is focused on one-, two-and three-place predicates. Verbs such as седя (sit), лежа (lie), стоя (stand), спя (sleep), блестя (shine), мириша (smell) have oneargument structure. Their single argument occupies the subject position. Two-place predicates are represented by verbs from two subgroups: predicates with a subject and a direct object, e.g. обичам (love), харесвам (like), виждам (see), чувам (hear), чувствам (feel), усещам (sense), желая (wish), искам (want), мразя (hate), помня (remember), and predicates with a subject and an indirect object, e.g. вярвам (believe), надявам се (hope), нуждая се (need), тревожа се (worry), жадувам (crave), радвам се (be happy), вълнувам се (be excited), притеснявам се (worry), гордея се (be proud), срамувам се (be ashamed), плаша се (be afraid), страхувам се (fear). Besides these two groups of predicates, we also consider the possibility for some of the verbs to have three-argument realization. With знам (know)-type verbs, the direct object must be expressed and the indirect object may remain syntactically implicit, while with мисля (think)-type verbs the indirect object has to be represented overtly, but the direct object does not. The alternation of prepositions is also discussed in the text.

On the syntax of desiderative predicates

“…Те включват няколко подгрупи предикати: предикатите за перцепция, за емоционално и ментално състояние, както и предикатите за желание (вж. Tisheva, Dzhonova 2023). Изследването е емпирично и се основава на данни, ексцерпирани от Българския национален корпус (за структурата на корпуса вж.…”

Verbs of emotion and some frame realisations (on Bulgarian language material)

“…Основното разделение в славянските езици следва определянето на двете групи емоционални глаголи въз основа на синтактичното изразяване на Експериенцера като субект или пряко и непряко допълнение (Ovsjannikova 2013, Tisheva, Dzhonova 2022.…”

Proceedings of the International Annual Conference of the Institute for Bulgarian Language (Sofia, 2024)

“…Основното разделение в славянските езици следва определянето на двете групи емоционални глаголи въз основа на синтактичното изразяване на Експериенцера като субект или пряко и непряко допълнение (Ovsjannikova 2013, Tisheva, Dzhonova 2022.…”