РезюмеТеоретични основи: наличието на ларингеален карцином налага прецизна оценка за възможността за осъществяване на ендотрахеална интубация. Трудната интубация изисква изготвянето на предварителен план за осъществяване на вентилация, ако интубацията се окаже невъзможна. Успешна употреба на супраглотични устройства се описва от някои автори, когато се очаква трудна интубация. От друга страна, неправилната употреба на същите може да доведе до тежки усложнения. Целта на обзора е да характеризира преимуществата и проблемите при осигуряване проходимост на ГДП при пациенти с карцином на ларинкса посредством ларингеална маска и ендотрахеална тръба. Резултати: при използването на ларингеална маска мъртвото пространство е по-голямо, отколкото при ендотрахеална интубация. При ендотрахеална интубация се повишава резистентността при вентилацията поради намаляване на диаметъра на дихателния път и рефлексната констрикция на дихателните пътища. При употребата на ларингеална маска се създава по-малко увеличение на резистентността, поради по-големия диаметър на тръбата на устройството в сравнение с ендотрахеалната тръба, освен това не се осъществява директно дразнене върху трахеята. Повишаването на артериалното налягане и сърдечната честота след въвеждането на ларингеалната маска е по-малко, отколкото при ендотрахеалната интубация. Вътреочното налягане се повишава в по-малка степен след въвеждане на ларингеалната маска в сравнение с ендотрахеалната интубация. Тонусът на долния езофагеален сфинктер може да бъде понижен при работа с ларингеална маска в сравнение с ендотрахеалната тръба. Не съществува консенсус за употребата на ларингеалната маска при туморни образувания в областта на ларинкса и шията. Изводи: в заключение можем да отбележим, че техниката за осъществяване на вентилация, използвана при различна степен на обструкция на горните дихателни пътища, остава дискутабилна.