Въведение: Естезионевробластома или олфакторен невробластом е много рядък злокачествен тумор на невроепитела. Среща се предимно във възрастта 11-20 години или 51-60 години, засяга по-често мъже. Характеризира се с бавен, но интензивен растеж, чести рецидиви, рядко дава далечни метастази. Поради раритета на патологията липсва консенсус за лечение и се налага интердисциплинарен подход. Клиничен случай: Касае се за бяла жена на 30 години. През 2016 г. по повод на ринорея и главоболие е направен ЯМР на главен мозък – данни за туморна формация в носна кухина. След биопсия се верифицира хистологично нискодиференциран естезионевробластом. Проведено оперативно лечение (септември 2016 г.) с последващо лъчелечение в областта на засегнатите структури (носна кухина, ляв максиларен синус, етмоидални клетки, сфеноидален синус и фронтален синус) до ООД 60 Гр. На пореден контролен ЯМР от ноември 2017 г. се описва рецидивна формация в областта на носната преграда дорзално. След ексцизия е насочена за лъчелечение до толеранс на тъканите. За остатъчната формация на първичния тумор е реализирана стереотактична роботизирана радиохирургия с Кибернож. На КТ през май 2018 г. се доказват множествени чернодробни метастази. Извършена е ТАБ и лезиите се верифицират като свързани с основното заболяване. Преценена от ОКОК за започване на системно ПХТ лечение по протокол Cisplatin/ Etoposide (4-6 курса), предстоят рестадиращи изследвания с ПЕТ-КТ. Заключение: Алгоритъмът на терапевтичното поведение при естезионевробластома се базира на ретроспективни проучвания като липсва съвременен терапевтичен стандарт. С доказана ефективност са радикалната оперативна интервенция с последваща дефинитивна лъчетерапия. Системната химиотерапия има роля в случаите, когато туморът се разпространява извън носна кухина и дава далечни метастази. Платина-базираните режими са средство на избор като първа линия на лечение, особено при високодиференцираните тумори.

Въведение: Адренокортикалният карцином е изключително рядък тумор. Честотата му варира около 0.6-1.67 случая на 1 000 000 население. Съществува полова предиспозиция – три пъти по-често туморът се открива у индивиди от женски пол. Демонстрира агресивен ход на протичане като обичайно диагнозата се поставя в метастатичен стадий на заболяването. Авторите представят клиничен случай на пациентка с адрено-кортикален карцином, усложнен с белодробна тромбоемболия. Клиничната картина е разнородна и е свързана от една страна с асоциираната ендокринопатия, а от друга – със симптолатика на неопластичния процес. Компютър-томографски се установява туморна формация на лява gl. suprarenalis с данни за белодробно и чернодробно метастазиране. Биопсията на белодробната метастатична лезия верифицира хистологично кортикален карцином на надбъбрек. Инициирана е антрациклин-базирана полихимиотерапия в комбинация с митотан. В хода на провежданото лечение се изявява клинична картина, суспектна за белодробен тромбоемболизъм. Диагнозата е потвърдена чрез клинично-лабораторни изследвания, ЕКГ и КТ пулмоангиография. Заключение: Карциномната тромбофилия е характерна проява на малигнения процес. Мултифакторната генеза на тромбофилията при пациент със солиден тумор следва да се оценява индивидуално, което ще позволи и индивидуализиране на антитромбофилна терапия. Целта е превенция на хемостазните усложнения, които биха интеферирали негативно с ритъма на провежданата химиотерапия.

Въведение: Автоимунните хемолитични анемии (АИХА) се дължат на анти-еритроцитни антитела, реагиращи специфично с антигени на собствените еритроцити. АИХА с топлинни антитела има честота 1-2 случая/100 000 население като представлява 60-70% от всички случаи. Комбинацията АИХА с автоимунна тромбоцитопения характеризира синдрома на Evans-Fisher (EFS). Клиничен материал: За петгодишен период (2014-2018г.) в клиниката са лекувани 11 878 пациенти с онкологични заболявания. Представят се два интересни случая на пациент с умеренодиференциран карцином на бял дроб и пациент с карцином на млечна жлеза. Първият случай е на 67-годишен пациент с хистологично верифициран умеренодиференциран аденокарцином на белия дроб в метастазирал стадий, при когото при хоспитализацията в Клиника по медицинска онкология на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД се доказа и съпътстващ EFS. След овладяване му с кортикостероидна терапия се проведе химиотерапия по протокол Cisplatin/ Vinorelbin. Вторият клиничен случай е на 72-годишна пациентка с новодиагностициран EFS. Хематологичното усложнение се развива след проведено комплексно лечение за карцином на млечна жлеза. Кортикостероидната терапия овладява хемолизата, но има персистенция на автоимунни феномени. Заключение: Цитираното усложнение се явява терапевтично предизвикателство и изисква интердисциплинарен екип от хематолози и онколози. Съпътстващата бенигнена автоимунна хематологична коморбидност влошава значително прогнозата на онкологичното заболяване.

Въведение: Параганглиомът е рядка невроендокринна неоплазма. Липсва сигурен диагностичен тест за определяне степента на малигненост. Най-често се засяга възрастовата група между 30-50 години. При около 50% от пациентите с рецидив се установяват и далечни метастази, като 5-годишната преживяемост е около 40-45%. Материал и методи: Касае се за жена на 50 години с диагностициран параганглиом в синус сфеноидалис през 2013 г. Извършена е пансинустомия с последваща радиохирургия с КиберНож в Турция. В следващите 5 години са проведени контролни компютърни томографии (КТ) и ядрено магнитни резонанси (ЯМР) – данни за лека редукция в размерите на формацията, без обективни оплаквания. По повод новопоявило се главоболие и замаяност (12.2018 г.) е направен нов КТ – данни за експанзия на формацията извън левия сфеноидален синус с костна деструкция на стената на синуса, сфеноидалната кост по съседство и върха на лявата пирамида. Обхванати са сунис кавернозус и нервус тригеминус. Без вторични церебрални лезии. Резултати: Изчисли се остатъчната доза в критичните органи след предходното облъчване (2013г) и се реализира реирадиация с КиберНож в описаната формация. Приложиха се 2 фракции по 7Gy. Оплакванията изчезнаха за няколко дни и общото състояние се подобри. Проследяването показва стабилна болест. Дискусия: Роботизираната стереотактична радиохирургия с КиберНож позволява лечение на малки формации в близост до критични органи, с максимална протекция на здравата тъкан. При индикации е възможна реирадиация – важна терапевтична възможност за пациенти с очаквана продължителност на живот.

No abstract