Резюме:Цел на изследването: Целта на това проучване е да представи опита ни при ендоскопско лечение на хронична обструкция на назолакрималния канал. Материали и методи: Ретроспективен анализ на проведеното лечение с ендоскопска дакриоцистостомия на пациенти с хронична стеноза и обструкция на назолакрималния дукт. Отчетени са демографските данни на пациентите, приложената техника, усложненията и изходът от лечението, удовлетворението на пациентите от резултата. Резултати: Общо 11 пациенти със стеноза или обструкция на назолакрималния дукт са лекувани в клиниката. При всички е приложена ендоскопска дакриоцистостомия. От пациентите 8 са жени и 3-ма са мъже. От тях 9 са с едностранни оплаквания и 2-ма са с двустранни. Резултатите показват проходимост на оперираните назолакримални канали при липса на рецидиви до този момент. Наблюдавали сме един случай на постоперативен епистаксис. Други усложнения не са наблюдавани. Заключение: Нашият опит показва, че ендоскопското лечение на хроничната обструкция на назолакрималните канали е безопасно и ефективно и това е в съответствие с данните, съобщени от други автори. ВъведениеВ България лечението на хроничната обструкция на назолакрималните канали се извършва почти изцяло от офталмолози, които бужират дукта на сляпо, много често неуспешно и с често рецидивиране. Епифората е по-честа при жени. Етиологията ѝ бива първична и вторична обструкция на назолакрималния канал; остър или хроничен дакриоцистит; конгенитална обструкция на назолакрималния канал; тумори; риносклерома; фронтоетмоидални мукоцелета; дакриоцистоцеле.

Резюме ВъведениеЮвенилният ангиофибром е бенигнен тумор с богата васкуларизация, ангажиращ черепната база и засягащ млади момчета най-често на възраст между 9-19 г. Диагностицира се на база-та на типични клинични данни, както и типичния му вид на образните изследвания. Целта на тази статия е представяне на ендоскопското хирургично лечение при случаи на ювенилен ангиофибром и свързаните с него трудности. Методи Представяме нашия опит с 4 случая на ювенилен ангиофибром, подложени на едноскопско лечение, за период от 3 години. Експанзивният растеж на тумора при два от случаите изисква извършване на емболизация предоперативно, при останалите случаи е извършена каутеризация на артерия сфенопалатина. Резултати При всички случаи е постигнато радикално отстраняване на тумора, без усложнения интра-и постоперативно. Заключение В разрез с бенигнения си вид ювенилният ангиофибром представлява предизвикателство за хирурга, поради богатото му кръвоснабдяване и експанзивния растеж, които създават предпоставка за усложнения. Богатият опит в областта на ендоскопската хирургия има ключова роля за успешното му лечение.Ключови думи: ювенилен ангиофибром, ендоскопско лечение, трансартериална емболизация Ендоскопско лечение на ювенилния ангиофибромEndoscopic treatment of juvenile angiofibroma Хр. Златанов, А. Коркова Клиника по ушно-носно-гърлени болести -ВМА -МБАЛ София

The cases of volume process in the sphenoid sinus engaging the retrobulbar segment of the orbit and scull base are rare and require interdisciplinary management [2,5,6,8]. In the following article we would like to present a patient with progressive reduction of the visus and causing blindness for 2 weeks. The patient came in our clinic for surgical treatment. The preoperative CT and MRT examinations describe mucocele in the left sphenoid sinus with invasion of the left optical nerve canal and the skull base. The left sphenoid sinus was opened paraseptally through the natural ostium. The intraoperative diagnosis was mucocele which was sucked and the natural ostium was enlarged for better drainage.

Представяме един клиничен случай на мономорфен аденом на мекото небце и разглеждаме класификацията, диагностиката и лечението на доброкачествените епителни тумори на малките слюнчени жлези.

Целта на настоящата статия е да се направи сравнително клинично изследване на съвременните оперативни техники и конвенционалната тонзилектомия. За период от две години в УНГ-клиниката на ВМА -София бяха извършени 176 тонзилектомии на болни на възраст от 10 до 45 години. От тях 45% бяха оперирани конвенционално, при 35% бе използван ултразвуков хармоничен скалпел Ultracision, а при останалите 20% бе използван радиочестотен апарат Coblator. Резултатите показаха чувствителна разлика в полза на съвременните оперативни техники (утразвуковата методика и коблатор-техниката).