Objective: To confirm the efficacy and safety of AM-111 (brimapitide), a cell-penetrating c-Jun N-terminal Kinase (JNK) inhibitor, in patients suffering from severe to profound acute unilateral idiopathic sudden sensorineural hearing loss (ISSNHL). Study design: Prospective, double-blind, randomized, placebo-controlled phase 3 study with follow-up visits on Days 3, 7, 28, and 91. Setting: Fifty-one European and Asian sites (tertiary referral centers, private ENT practices). Patients: Two hundred fifty-six patients aged 18 to 65 years presenting within 72 hours following ISSNHL onset with mean hearing loss ≥ 40 dB and mean threshold ≥ 60 dB at the 3 worst affected contiguous test frequencies. Interventions: Single-dose intratympanic injection of AM-111 (0.4 or 0.8 mg/ml) or placebo; oral prednisolone as reserve therapy if hearing improvement < 10 dB at Day 7. Main outcome measures: Hearing improvement to Day 28 was the primary efficacy endpoint; complete hearing recovery, frequency of reserve therapy used, complete tinnitus remission, improvement in word recognition were secondary endpoints. Safety was evaluated by the frequency of clinically relevant hearing deterioration and adverse events. Results: While the primary efficacy endpoint was not met in the overall study population, post-hoc analysis showed a clinically relevant and nominally significant treatment effect for AM-111 0.4 mg/ml in patients with profound ISSNHL. The study drug and the administration procedure were well tolerated. Conclusions: AM-111 provides effective otoprotection in case of profound ISSNHL. Activation of the JNK stress kinase, AM-111's pharmacologic target, seems to set in only following pronounced acute cochlear injury associated with large hearing threshold shifts.

Резюме:Цел на изследването: Целта на това проучване е да представи опита ни при ендоскопско лечение на хронична обструкция на назолакрималния канал. Материали и методи: Ретроспективен анализ на проведеното лечение с ендоскопска дакриоцистостомия на пациенти с хронична стеноза и обструкция на назолакрималния дукт. Отчетени са демографските данни на пациентите, приложената техника, усложненията и изходът от лечението, удовлетворението на пациентите от резултата. Резултати: Общо 11 пациенти със стеноза или обструкция на назолакрималния дукт са лекувани в клиниката. При всички е приложена ендоскопска дакриоцистостомия. От пациентите 8 са жени и 3-ма са мъже. От тях 9 са с едностранни оплаквания и 2-ма са с двустранни. Резултатите показват проходимост на оперираните назолакримални канали при липса на рецидиви до този момент. Наблюдавали сме един случай на постоперативен епистаксис. Други усложнения не са наблюдавани. Заключение: Нашият опит показва, че ендоскопското лечение на хроничната обструкция на назолакрималните канали е безопасно и ефективно и това е в съответствие с данните, съобщени от други автори. ВъведениеВ България лечението на хроничната обструкция на назолакрималните канали се извършва почти изцяло от офталмолози, които бужират дукта на сляпо, много често неуспешно и с често рецидивиране. Епифората е по-честа при жени. Етиологията ѝ бива първична и вторична обструкция на назолакрималния канал; остър или хроничен дакриоцистит; конгенитална обструкция на назолакрималния канал; тумори; риносклерома; фронтоетмоидални мукоцелета; дакриоцистоцеле.

The method proposed is intended to reinforce the columellar support while simultaneously correcting the nasal tip and ala and improving the nostril symmetry in patients with secondary nasal deformities following cleft lip and palate surgery. It is based on using a bone cartilage autograft -a fragment that is taken from nasal dorsum and implanted into the nasal tip region. Very good aesthetic and functional postoperative results were reported in all 33 patients operated on so far (28 with unilateral and five with bilateral cleft lips).

Резюме:Цел на изследването: Целта на това проучване е да разгледа лечението на пациенти със заболявания на орбитата и орбитални усложнения. Ние представяме нашия опит с ендоскопско лечение на орбитални заболявания и усложнения. Материали и методи: Ретроспективен анализ на лечението на пациенти с орбитални заболявания и усложнения от 2012 г. до 2013 г. Отчетени са демографските данни на пациентите, клиничната картина, локализацията на заболяването, лечението, усложненията и изходът от лечението. Резултати: Общо 10 пациенти с орбитални заболявания и усложнения са лекувани през този период в клиниката. От тях четири са жени и шест -мъже. Пет пациенти са имали туморни заболявания и при тях е предприета ендоскопска декомпресия на орбитата. От тях един пациент е имал етмоидален остеом с компресия на орбитата, двама пациенти са имали авансирал орбитален хемангиом и двама пациенти са били с екзофталм поради болестта на Грейвс. Двама пациенти са били с орбитални усложнения поради мукоцеле на фронталния синус и са лекувани с комбиниран ендоскопски и класически достъп. Трима пациенти са имали субпериостален орбитален абсцес. При тях абсцесът е дрениран ендоскопски. При всички пациенти е наблюдавано подобрение и пълно излекуване. При един пациент е настъпил епистаксис поради нараняване на a. sphenopalatina. Кървенето е спряно с ендоскопска ревизия. Заключение: Нашият опит показва, че ендоскопската синус хирургия при лечение на орбитални заболявания и усложнения е безопасна и ефективна и това е в съответствие с данните, съобщени от други автори. ВъведениеОрбиталните усложнения от заболявания на синусите са сериозно заболяване, което може да доведе до функционален дефицит чрез увреждане на очедвигателните мускули или n. opticus. Съществуват значителен брой заболявания, които могат да са в основата на такива услож- Abstract Objectives:The aim of this study is to look at the treatment of patients with orbital diseases and complications. We present our experience with endoscopic treatment of orbital diseases and complications. Matherials and methods: A retrospective analysis of the management of patients with orbital diseases and complications from 2012 to 2013. Patients' demographic data, clinical picture, disease localization, management, complications and outcomes are reported. Results: A total of 10 patients with orbital complications and diseases have been treated during this period in our clinic. Of them, four were female and six -male. Five patients had tumors and endoscopic decompression of the orbit was performed. Of them, there was one case of ethmoid osteoma with compression of the orbit, two cases of advanced orbital hemangioma, and two cases of exophthalmos due to Graves' disease. Two patients had orbital complications due to frontal sinus mucocele and were managed with a combined endoscopic and external approach. There were three cases of subperiosteal orbital abscess. They underwent endoscopic anterior ethmoidectomy and incision and drainage. All patients had improvement of symptoms or full remission. One patient h...

No abstract