No abstract

Резюме:Цел на изследването: Целта на това проучване е да представи опита ни при ендоскопско лечение на хронична обструкция на назолакрималния канал. Материали и методи: Ретроспективен анализ на проведеното лечение с ендоскопска дакриоцистостомия на пациенти с хронична стеноза и обструкция на назолакрималния дукт. Отчетени са демографските данни на пациентите, приложената техника, усложненията и изходът от лечението, удовлетворението на пациентите от резултата. Резултати: Общо 11 пациенти със стеноза или обструкция на назолакрималния дукт са лекувани в клиниката. При всички е приложена ендоскопска дакриоцистостомия. От пациентите 8 са жени и 3-ма са мъже. От тях 9 са с едностранни оплаквания и 2-ма са с двустранни. Резултатите показват проходимост на оперираните назолакримални канали при липса на рецидиви до този момент. Наблюдавали сме един случай на постоперативен епистаксис. Други усложнения не са наблюдавани. Заключение: Нашият опит показва, че ендоскопското лечение на хроничната обструкция на назолакрималните канали е безопасно и ефективно и това е в съответствие с данните, съобщени от други автори. ВъведениеВ България лечението на хроничната обструкция на назолакрималните канали се извършва почти изцяло от офталмолози, които бужират дукта на сляпо, много често неуспешно и с често рецидивиране. Епифората е по-честа при жени. Етиологията ѝ бива първична и вторична обструкция на назолакрималния канал; остър или хроничен дакриоцистит; конгенитална обструкция на назолакрималния канал; тумори; риносклерома; фронтоетмоидални мукоцелета; дакриоцистоцеле.