The conditions of modern labor market dictate the need for highly qualified specialists who creatively approach the performance of their professional activities, independently making competent productive decisions. In search of a solution to this problem, higher education institutions resort to the use of modern educational technologies. The article presents the forms of implementation of discussion technologies, their peculiarity, considers their importance and specificity of use in the conditions of personality-centered training and defines the goals of discussion technologies implementation in the course study. The study revealed an increase in the level of students’ training. The use of discussion technologies allowed them to study the topics of the course more deeply.

Competence-based approach, becoming dominant in the system of higher education, marked the transition from traditional methods and means of education to the use of innovative technologies. Modern higher schools under the influence of the requirements of Federal state educational standards seek to optimize their own activities in order to improve the quality of education and seek new ways to build competence. Today, within the framework of the competence-based approach having a practice-oriented focus, technologies of training in cooperation that meet the requirements for modern training of students are becoming more popular. The purpose of the article is to present the experience of using learning technologies in cooperation, activating the students’ performance. A powerful argument in favor of training in cooperation technologies implementation is their wide functionality in the development of professional competence of a specialist. Since the development of student competence takes place within the framework of various activities, we consider the technology of training in cooperation, allowing students to maximize their potential in the process of interaction with classmates. The article identifies such important advantages of the technology under consideration as the development of independence, creative component, skills of effective interaction and the ability to conduct a constructive dialogue. We consider ideas of training in cooperation technology in detail as well as carry the analysis on the example of pedagogical courses. The presented research allowed establishing increase of students’ activity in studying of pedagogical courses at the expense of identification of an average score in studied profiles.

Анотация. Математическото обучение на съвременният етап, на който се намира образователната парадигма в България значително промени както своята приложна и особено методическа функция. Необходимостта от разглеждане на въпроса, свързан с текстовите задачи по математика определи границите на нашия изследователски обем. Предметът се ориентира към верифициране на възможните граници, в който конструкта учебна задача с текстови елемент може да се реши на базата на унифициране и алгоритмизиране на единен методически прийом или механизъм. Близостта на текстовите задачи до обучението по Роден език значително улеснява работата на учителя, тъй като детето формира семантични и лексикални модели, които след това му помагат да разпознава различния текст, в който новият момент е описанието на количествените страни на явленията. В началото на курса по математика, който реално протича без наличието на словесни образци, като постепенно се преминава към обективизиране на образци, които в една не малка част ученикът познава от социума, в който живее и е в състояние да ги типологизира като вид, който присъства в математическото условие на текстовата задача. Изследователските методи са подчинени на извеждане на класифициращи еталони, които в хода на емпиричния анализ на литературните източници, да подпомогнат процеса на адаптация, систематизиране и обобщение.Ключови думи: учебна задача, текстово условие, решение, алгоритъм, унифициращ модел, етапност, кейсстратегия, информационно изграждане на кейс.

Анотация. Педагогическото общуване в границите на технологичното обучение се разглежда като елемент на една ефективна, обективизирана от новите образователни условия в България методическо построение. Учителят и ученика влизат в динамични роли, които значително се различават от традиционното обучение в труд. Учителят в по-голяма степен е склонен да организира обучението при редуването на различни стилове за комуникиране с учениците. Учениците от своя страна са подложени на влиянието на все по-активната роля на социалния опит, свързан с труда, който те притежават от момента на постъпването си в училище. Значението на междуличностното общуване в границите на технологичната подготовка в отделните училищни степени променя и мястото и ролята на нормативното учебно съдържание. Включването на знания от две коренно различни научни области-технологии и предприемачество поставя пред образователните субекти-учител и ученици новото изискване за редуциране и ново рубрикиране на урочни теми, в които ефективното усвояване да се съобрази с наличния социален опит, свързан с труда, който учителя формира и развива целенасочено у учениците. В това си намерение учителя се съобразява на първо място със степента на личностна комуникативна култура на учениците, свързана с техниката и технологиите и на второ място с адаптивността им към материално-техническата среда в училище. Ключови думи: общуване, образователни субекти, динамика, ролево поведение, модели на поведение.

Анотация. Професионалната квалификация на учителите в отделните страни не бива да се приема като мярка, която има непосредствено отражение върху процеса на обучение. Учителската професия през годините е възприела определен, консервативен модел на развитие и усъвършенстване. Опитът в определената предметна област се е превръщал в непосредствен професионален опит, а впоследствие и в рутина. Изграждането на квалификационните норми и стандарти поставя на първо място изискването да се определи обекта на подобна многостепенна дейност. Професионалното ниво и статус на учителя най-пълно разкрива спецификата на подобен обект. Различията в квалификационната характеристика, методология и модел в отделните страни довежда до извеждането на разбирането за предмет. В емпиричния анализ, свързан с разработването на работната теза диференциращите компоненти са свързани преди всичко с разкриване институционалния характер на подобна подготовка в повечето от презентативно представените страни. В страните от Европа и особено в тези, които навремето изграждаха Източния блок квалификационната дейност се измерва в степените и курсовете, които съответните учители са завършили след като са придобили преподавателска правоспособност. В САЩ и Великобритания квалификационната дейност на учителя е свързана преди всичко със защита на неговия професионален статус във всеки един момент от атестирането за правоспособност. Учителите се развиват изключително на базата на квалификацията в рамките на преподаваната предметна област. Обучението е изключително динамично, изпъстрено с множество открити уроци, дискусии, обсъждане на образователни новости в границите на образователната институция.Ключови думи: квалификация, квалификационна дейност, професионален статус, професионална компетентност, професия.